Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2013 16:10 - Богатство или пари? – Част III
Автор: patilan Категория: Други   
Прочетен: 1399 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.05.2013 00:35


Ако не сте прегледали Част I и II, можете да го направите тука.

Това което описах до сега не е нито сензационно, нито дори вълнуващо. Всичко това обаче води до масова „илюзия” относно ролята на парите. За какво става въпрос. ...

Като хора, голяма част от живота ни преминава в увеличаване на благосъстоянието ни, най-вече под формата на пари, или конвертируеми вещи. Използваме парите си за да закупуваме нужните ни стоки и услуги, и тъй като искаме повече и/или по-добри такива, то трупането на пари ни се струва напълно логично и закономерно. Това е валидно на индивидуално ниво, и е напълно нормално. 
Това обаче е само едната страна на монетата! Действителността както видяхме е коренно различна. Тя се вижда най-дoбре на макро-икономическо ниво.

Както на макро-икономическо ниво, така и в действителност книжните парите имат стойност нула. Или за да бъдем по точни, парите имат стойност точно колкото цената на хартията, както и цената на обработката им във вид които да обслужва една особена цел - да извършват кръговрат/циркулация в икономиката. Реалността е че не парите, а циркулацията на парите създава благата. Когато имаме законова рамка, и най-общо казано доверие в системата (в частност икономиката), то скоростта на обръщение се увеличава. Парите достигат до повече икономически агенти (потребители, производители и правителство) на системата. С други думи, харченето на пари създава илюзията за пари.
В примерът от Част
I-ва, и четиримата островитяни си въобразяват че има 4 миди.  Въобразяват си, че дори да отдадат мидата за храна или дрехи, то шивачът или рибарят имат други миди които да заменят. Островитяните също живеят с илюзията, че мидата има цена или стойност.  В действителност, мидата няма никаква стойност – единствено хората на острова могат да и придадат стойност. Колкото повече дрехи ушие шивача, толкова по-голяма стойност ще има мидата. Колкото повече храна произвежда фермера, толкова по-голяма стойност ще има мидата, и всички ще могат да я заменят за повече стоки. Ето защо, валутите на богатите държави са ценни, а валутите на бедните държави не. Чисто и просто богатите държави произвеждат повече и по-качествени стоки.

Това в което измерваме благосъстоянието ни е брутен бътрешен продукт (БВП). Той се измерва в пари, но това е само еквивалент, обикновено в американски долари и с цел измерване на произведените продукти и услуги. Сега вече трябва да разбирате, че за да забогатеем трябва да увеличаваме продуктите и услугите, а не парите. Парите са само техен измерител . Между другото, БВП е крайно относителен и ненадежден измерител, поради което се въвеждат все повече и повече измерители. Повечето от тях са със също толкова относително качество и стойност. С течение на времето се налага един нестадартен измерител – цена на хамбургер Биг Мак. Много скоро се оказва обаче и този стандарт е неточен, а причината не е в хамбургера, а в парите. Ето защо днес, един от най-надежните икономически измерители е времето за което човек заработва един Биг Мак. Имено времето е цената на всичко – стоки, услуги и дори цената на парите. Това  е много добре обяснено от Адам Смит в книгата му – "Богатството на народите", за съжаление обаче е нелеко четиво. БВП на човек от населението е важен за международните корпорации, чрез този показател те могат да преценят дали и колко могат да проникнат на даден пазар.
Това неразбиране на ролята на парите, както от обикновените хора, така и от хора изявяващи се като икономисти поражда и много недоразумения – (привидно) социални течения за поравно разпределение на богатсвата, социално равенство и прочие. Такива идеи подкрепят амбициозни индивиди и демагози, като разчитат на незнанието и емоциите на обикновения човек. Тези хора "яхват" определена обществено течение, и се ‘носят’ на вълната. Приемете политиците като сърфисти – те търсят общественото течение (вълна) за да ‘сърфират‘. Вълната обаче задава посоката. Тези социални течения са нищо повече от утопия - за съжаление много опасна утопия.

Нека си представим, че живеем в социалистически рай, парите на богатите са иззети и разпределени поравно, или пропорционално. Чистачът взима 5 пъти повече, журналистът взима 5 пъти повече, продавачът взима 5 пъти повече и така нататък. 
За средният човек, това е сън , мечта!! Всички искаме да взимаме 5 пъти повече и едва ли някой би се възпротивил. Малцина могат да обяснят последствията, но едва ли биха били чути.
Положителни последствия от такова хипотетично събитие не може и никога няма да има. 
Първоначално последствията ще са точно нулеви ! Ако производителят на бира плаща 5 пъти повече на персонала си, дистрибуторът на бира получава 5 пъти повече, сервитьорът получава 5 пъти повече, то и цената за нас когато седнем на бар е 5 пъти по-скъпа бира (използвам бира защото това за мене е универсалният измерител на богатство :) ). Това ще важи за абсолютно всички останали стоки. С други думи, ще имаме 5 пъти повече пари, и ще плащаме 5 пъти повече за всичко. Колко по-богати ще сме в този случай? Естествено НУЛА!
Няма ли да може да прозивеждаме повече ще попита някой ? Не, няма да можем! Нещо повече, всякакви инвестиции в повече и по-добри стоки и услуги ще се изпарят. Тези инвестиции се правят имено със свободните пари на предприемачи, инвеститори и банки. Ако няма свободни пари за инвестиции, пододбряване и разширяване на производството, то неименуемо следва застой и бавен упадък, и в крайна сметка осъзнаване че това е една утопия. 
От икономическа гледна точка, това лесно може да се обясни от всеки първокурсник по икономика. Широките пари се увеличват 500%, от което следва и инфлация от 500%. Просто и ясно.
Иронията е в това, че колосалните количества пари които богатите хора, корпорации, банки, петролни държави и експортно ориентирани държави (Китай, Индия ...)имат , всъщност държат инфлацията в приемливи граници. Ако тези пари се раздадат на хората и се излеят на пазара(превърнат се в широки пари), или се разпределят под каквото и да е форма, то ще настъпи (хипер)инфлация и паника.

Както видяхме и се убедихме (надявам се), парите и богатството нямат почти нищо общо.

За да разбереме какво става и какво трябва да се направи, трябва да дефинираме бедност и богатство. Ще започна с бедността, за да можем да завършим позитивно. Определенията заимствам от Уикипедия.

Бедността е състоянието на човек, който не разполага с определена количество на материални вещи или пари.

Материалните вещи са нещата които ни правят богати, а парите са средството с което ги придобиваме.

Богатството е изобилието на ценни ресурси или материални притежания.

Забележете, че не се набляга на пари. Както се убедихме, парите са чисто и просто измерител, нищо повече.

Когато хората чуят, че Бил Гейтс има 50 милиарда долара, всеки си представя как той има няколко стаи или трезори с пари, където си ги пази и им се радва. Няма такова нещо. Парите са измерител, и когато се спомене богатството на човек, се измерва цената на имуществото му. Бил Гейтс има контролен пакет от акции на Майкрософт, която пък създава множество ценни продукти и услуги. Цената на тези акции се оценява на 50  милиарда и имено това е богатството му. В богатството на един човек, също така се включват и земи, жилища, коли и други ценни вещи. Това важи както за Бил Гейтс, така и за бай Иван.

Тука трябва да си зададем въпроса – беден ли е Българина(бай Иван)? Всеки ден ни зариват с информация колко малко е БВП на човек от населението, и колко много е същото за западните държави. Дори и да не обръщаме внимание на медиите, виждаме че джобовете ни са празни , и си казваме – бедни сме. Виждаме как живеят хората на Запад, и си казваме че сме много бедни. Както обаче видяхме, нито БВП на човек от населението е адекватен измерител, нито бедността се изразява единствено във финансово състояние. Бедността  е най-вече липса на материални ресурси, както и липсата на пари за акупуването им. Знаем че българина няма пари, но какво е положението с материалното благосъстояние -жилища, земя? Отговорът е ясен, но леко озадачаващ.
Беден ли е пенсионерът, който не може да си плати парното с мизерната пенсия? Не е беден, просто защото пенсионерите имат най-много имущество. Пенсионерите са най-богата част от населението в повечето държави. Проблемът на средностатистическият български пенсионер, е че с една пенсия не може да отоплява (несанирано) жилище от 80-100 кв. м. Това обаче не означва че е беден, а че има малки доходи за да поддържа имуществото си и да живее прилично.

Не само българският пенсионер изпада в такова състояние. Дори на Запад, ако човек не е помислил за старините си и разчита на мизерна държаван пенсия , защото държавната пенсия навсякъде е мизерна, то при пенсионирането си, този човек попада в едно незавидно положение. В такъв случай, този пенсионер разпродава имуществото си и се преселва в по-евтин район – без значение дали е провинция, Азия, Африка или дори България. Както всички знаем, има немалко такива английски пенсионери в Б-я. А причината да дойдат в Б-я е имено бедност.

Изводите ще оставя за вас, а в следващата част ще разгледам, какви са уловията за да може една държава да бъде богата.


Тагове:   финанси,   икономика,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: patilan
Категория: Други
Прочетен: 96958
Постинги: 18
Коментари: 53
Гласове: 477
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031