Първите са активните и предприемчиви хора, които рано в своя живот осъзнават, че никой няма да им помогне – активни в живота, учат или просто търсят начин да се развият по какъвто и да било начин. Някой от тях са такива по икономическа принуда, но немалка част от тези хора намират за недостойно някой друг да се грижи за тях. Често се занимават с дребен бизнес или предприемчество под каквато и да е форма. Други са чисто и просто професионалистти в своята област, но рано или късно всички се сблъскват с ограниченията на закона под каквато и да била форма, или просто осъзнават, че за тях липсва реализация в Б-я.

Втората част от хората обаче, продължават да чакат и да се надяват да дойдат добрите, морални и справедливи политици които да оправят държавата. Хората от тази група са напръв поглед изключително разнородни по заниамние – от безработни, социално слаби или работещи на нископлатена работа, живеещи на социални помощи, преживяващи от ден на ден -  до политици, интелектуалци, артисти и журналисти. Всички те имат кристално ясна идея, кой закон и как трябва да бъде променен. Как държавата трябва да помогне на бедните или пенсионерите, или как държавата трябва да регулира икономиката, или защо трябва да се увеличът субсидиите на културното министерство или да се национализират елктроразпределителните дружества. И въобще как да се оправят нещата. Не само че всички познаваме такива хора, но сме обградени от такива и дори сме малко или много такива.

Поради факта, че за хората от първата група няма реализация в Б-я, то повечето от тях емигрират. С емиграцията тези хора не просто заявяват, че не искат и не могат да живеят в такива условия - в липса на условия за развитие или реализация, или чисто и просто на работа която не покрива елементарни житейски потребностти. Тези хора поемат живота в ръцете си, и отказват да бъдат жертви. Ето защо в Б-я живеят изключително хора от втората група, и ето защо има такова единодушие, че проблемите са в дъжавата и политиците, и считат и се надяват (все още), че ако ги сменят с подходящи, то те ще вдигнат и пенсиите и заплатите, ще намалят сметките за ток, и ще осигурят справедлив и достоен живот.

Това е причината да няма промяна, въпреки че за последните 24 години са се сменили толкова много партии и политици. Причината е че все още твърде много хора считат, че държавата трябва да оправи както живота им, така и проблемите им (особено финансовите). Разбира се малко осъзнават, че имено държавата създава тези проблеми, и може да помогне на някого единствено ако първо вземе от някого друг. Още по-малко обаче осъзнават, че политиците чисто и просто искат от държавата справедливо и достойно заплащане - точно като всички нас.

Броят на хората обаче,  плащащи сметките ... застрашително намалява!

Надявам се вече разбирате, че дори не  докосваме процесите които протичат в нормалните демократични страни. Не защото нямаме качествени политици, а защото нямаме достатъчно истински свободни и предпримчиви хора.

Кризата в момента е породена от това, че има твърде малко хора от които да се вземе, и твърде много хора които искат получат от държавата, и това е напълно нормален процес за всяко социалистическо общество. Не само това, но тези кризи действат очистително и отрезвяващо на хората, и имено тези кризи са необходимото зло за прогреса. Имено кризата „отрезвява“ хората от илюзиите за благородната и справедлива държава. Имено кризата преобразува пасивните, вечно оплакващи се и недоволни маси в активни, отговорни и разчитащи на себе си индивиди.

Ето защо, за вас които чете тези редове и се чудите какво наистина става в България. Истинският житейски избор не е между това за коя партия да гласуваш, или да си социалист или либерал. Истинксият избор е да осъзнаете, че вие сте отговорни за щастието, нещастието и животът ви като цяло, и да действате сега. Или да изчакате и животът да ви принуди да действате. Едва когато хората от първат група станат мнозинство, то тогава ще имаме и шанс за развитие.

А кризата? Кризата и падението на България зависи единствено от търпението и толерантността на масите, както и разбиването на илюзията, че държавата е спасението и отговорът на проблемите. Кризата ще приключи, когато по-голямата част от народа бъде отрезвен, спре да се надява да бъде оправен, и поеме живота в ръцете си.