В няколко поста ще се опитам да отговоря на този въпрос - как и защо се стигна до тази отчайваща политическата и икономическа безисходица? Защо след най-големите протести от поседните 15 години, нещата не само че не се променят, но се очертава ново повишение на тока и увеличение на безработицата. В политическо отношение, ситуацията е безпрецедентна – имаме безумна коалиция, а дори и да свалим правителството – никой няма представа какво да се прави.

Нека да ви успокоя, че няма да ви агитирам  или говоря за политика. За последните 24г. се смениха толкова идеологии, партии и политици, и въпреки това положенито не се променя. Повече от очевидно е (поне за мене) че проблемите не са в политиката.

Ще започна с това от къде тръгваме ...    

«Пишейки за България от 30-те години на ХIХ в., един виден историк разказва как

„често наричани „прусаците на Балканите“ или „японците на славянския свят“, българите били смятани от странични наблюдатели и от самите тях за най-работливия, пестелив, въздържан, порядъчен, методичен и коректен, както и практичен и буден народ на полуострова. Те се гордеели с това, че поддържали култура на труда в контраст със сръбската култура на героя хайдутин, или приписваната на румънците и гърците култура на търговия и находчивост... Макар подобни обобщения за националния характер да изглаждат пресилени, наистина българите в крайна сметка са впечатляващо практични и трезви.“» (Миша Глени, Балканите)

„....Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население". Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Финския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя," плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия....“ („Дневник на писателя”. 1877, Достоевски)

Тези два цитата са на външни наблюдатели, и прекрасно описват българите през 19 век. По днешни стандарти, тази култура на труда се доближава до протестантската трудова етика. Днешната действителност обаче е много далече от тази в протестансктите държави, и дори духът и състоянието на хората по българските земи.

Какво е положението днес и какво иска средностатистическият българин?

Това са част от исканията на пенсионери в Пловдив от Октомври 2012.

• „При равен принос - равни пенсии. Ежегодно осъвременяване на пенсиите чрез преизчисляване върху средния осигурителен доход и индекса на инфлацията.
• Ефективно здравеопазване - свободен достъп до лекар, специалист.
• Рехабилитация и възстановяване в почивните бази
•  Премахване на потребителската такса при посещение при лекар.
• -          .....
• Субсидиране на културни прояви, художествена самодейност, спорт и туризъм.“

Какво искат останалите хора? Повечето хора които познавам искат нормален живот, заплати които да покриват текущите им сметки, храна, жилище –основни човешки потребностии.

С други думи, хората искат достоен живот и справедливо заплащане!
Няма нищо странно в това .... на пръв поглед.

Не може да не си зададем обаче няколко въпроса:

• Какво се е случило отпреди два века, с „поробеният“ българин, когато Достоевски описва  - „Ха, та у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин.", до състояние в което свободни хора да се бесят и самозаплават от отчаяние, глад и безисходица?
• Нима османската империя се е грижила толкова добре за хората и пенсионерите?
• Нима чуждите „поробители“ са били справедливи, и са осигурявали достоен живот на българина? Нима Османската империя е осигурявала и гарaнтирала този стандарт на живот?
• Как “поробени” през 19 век сме постигнали толкова много? А днес, въпреки че сме свободни,  сме на дъното по всички класации на благополучие, щастие и стандарт на живот.

За да отговоря и обясня какво се е случило обаче, ще трябва да изложа и малко теория. Целта ми  е да ви покажа по-голямата картина, и къде стои България  тази картина. За съжаление, хора и медии в страната не обръщат внимание на какво се случва в света. Вместо това, цялата обществена енергия се е концетрирала върху политиците,  това как и кои да дойдат на власт,  и как оправят държавата, или как да се промени системата. На телевизионният екран се изреждат политици и експерти да обясняват какво ще направят и как ще оправят държавата.

Малцина са тези които все още им вярват!

След като прочетете това което имам да ви кажа, ще разберете (надявам се) , че избор между една или друга партия, и надеждатат че те ще оправят страната, е като избор между обесване или самозапалване за да сложиш край на живота си. Като се замисля обаче и като гледам избирателната активност, ми се струва че повечето хора са вече разбрали, че когото и да бъде избран – промяна няма да има.

С този пост целя да ви покажа, че виждаме малка част от картината, и че ИМА АЛТЕРНАТИВА. И не само това, но тази алтернатива е в действие, достъпна за всички ни, и е единствено въпрос на личен избор за да се промени животът ни – както в личен план,  така и в държавата. Целта на този пост е и да ви покаже, че проблемите не са нито в политиците, нито в законите. Невъзможно е няколко сгрешени закона да доведът държава до това положение. Невъможно е и няколко човека или партия да причинят такъв упадък. Проблемите са по-дълбоки, но за да стигнем да корена им, първо трябва да видим по-голямата картина.