Съществуват множество социални, политически и икономиески теории, но през ситото на историята и бурните години на 20 век преминаха две – социално/социалистическо и либерална/либертарианска теория. Умишлено ще използвам думи като настроения и социални течения, защото е много важно да се разберът ефектът върху хората от тези системи.

Накратко, тези обществени течения и настроения разлгеждат ролята на държавата в общественият живот :

• Социалните и социалистически настроения са насочени към централизация на властта и по-голяма роля на държавата, както и мнението, че имено държавата трябва да регулира и контролира икономически, културни, социални и други процеси в държавата.  Социалната политика има за цел ресурсите на една държавата да бъдат разпределяни максимално справедливо и поравно между хората.
• Либерални и либертариански настроения са насочени към граждански права,  свободни и честни избори, свобода на словото, на вероизповдание и други (либерализъм) . Както и към минимална намеса на държавата в обществените дела и максимална свобода за хората. Ролята на държавата е сведена до вътрешен ред, правораздаване и отбрана (либертарианизъм).

Разбира се съществуват множество нюанси на тези обществени течения, но целта ми не е да се впускам такива подробностти . Целта ми е да разлгедам ролята на хората, както и развитието им в двете системи.

Хората със социални настроения очакват и изискват от държавата качествено образование, вътрешен ред, работа и правосъдие, но изискват най-вече поравно и справедливо разпределение на богатството(ресурсите). Искат и очакват справедливо възнаграждение и достоен живот, по възможност като този на Запад. Колко пъти сме чували и дори изказвали идеи от рода на – какви са пенсиите и заплатите на Запад, а какви са България?

При общуването си с хора близки до властта, или стремящи се към власт, отркрих че те изповядват абсолютно същите възгледи като обикновеният човек – искат справедливо възнаграждение и достоен живот. Живот и стандарт който да съответства като този на Запад. Проблемите обаче започнаха да прозират, когато се опитах да разясня в какво се изразява тази справедливост и достойнство… Оказа се например, че не можеш да отидеш на среща с руският президент с обикновен часовник, защото той носи часовник за 200 000 евро. Стандартът трябва да е аналогичен и да има справедливо възнаграждение, за това че даден човек управлява цяла държава. След като един управляващ носи такъв часовник и има такъв стандарт, то и нашите управляващи трябва да имат подобен стандарт – най-вече в името на справедливостта.

Малка подробност, е че не е възможно да се закупи такъв часовник с депутатска заплата от 2-3 хил. лв., ето защо първата грижа на всеки чиновник и държавен служител на ръководен пост, е да “вземе полагащато“ им се. Тези хора са хора като всички нас – смеят се, обичат, образовани са и амбициозни. И те считат, че държавата трябва да осигури западен стандарт, и те като най-образовани, отговорни и управляващи цяла държава – първи заслужават справедливост и достоен живот.

Тази „логика“ важи както за часовника, така и за колата, къщата, вилата, колежът където ще учат децата и т.н. Вече се досещате, че докато политикът вземе „полагащото“ му се справедливо заплащане, то мандатът (4 години) изтича. Не само това, но и за тези 4 години управление, политикът трябва да осигури и бъдещето си. След това идва напълно нов и обикновено беден политик, отново заслужаващ справедливо и достойно заплащане.

Това е действителен пример за това как мисли голяма част от управляващи, чиновници, интелигенция и всякакви хора близки до властта. Всъщност, така миси и народът. Колкото и невероятно да ви звучи, политиците са българи, и мислят точно както  обикновения човек – смятат че държавата трябва да осигури справедливо и достойно заплащане. Ето защо и смяната на партии и политици не работи, а напротив - в политиката се набъркват все по-нелицеприятни и недостойни хора.

Забележете как думи като справедливо и достойно виреят в социалистическото мислене. Справедливо заплащане, достоен живот.... Ако се замислим, ще се окаже че това са крайно относителни понятия. Едва ли ще намерите двама човека с едно мнение относно  справедливостта, дори върху обикновен казус. Това е и първият проблем на социализма – обещава справедливо заплащане и достоен живот, без някой всъщност да знае какво е това. Разбира се добре да е като това на Запад – заплащане като в Швейцария, социална дръжава като в Швеция, ниски цени като в Америка и т.н. Разбира се не съществува такава фантастична държава, която да комбинира най-хубавото от всички останали държави. Въпреки това хората считат това мислене за нормално, просто защото го чуват всеки ден, и вече им звучи напълно нормално.

Вторият проблем на социализмът, е че не пояснява от къде ще вземе богатството което ще разпредели на хората. Все още има ентусиасти които си вярват, че държавата може да бъде добър стопанин, да произвежда и да развива икономика. Фактите обаче показват, че това е почти навъзможно. А малцина са хората които осъзнават, че държавата не може да даде каквото и да било, без преди това да вземе от някого друг.

Третият и най-сеирозен проблем на социализма, е това което причинява с хората. След като един човек разчита на някого или нещо друго за неговото щастие, благополучие и успех, то този човек не може да изгради вътрешен порив за развитие. Успехът ни вече не зависи от нас самите, вече не се заключва в това колко опитен, активен и образован си.  Успехът и щастието стават външни фактори, и зависят от това дали държавата си върши работата, или не. Дали държавата ще осигури добро образование, добра работа със справедливо и достойно заплащане, и въобще достоен живот. И хората започват да вярват, че държавата и само държавата може да осигури този живот. В резултат на това, повечето хората изграждат пасивно отношение към живота. В действителност, житейската философия на тези хора се заключва в чакане и вяра, че добрите политици ще доийдат, ще се смилят върху народа и ще настъпи всеобщо благоденствие. Има дори хора, вярващи че справедлив и достоен живот е исконно човешко и гражданско право. Дори и за интелигентните, амбициозни и активни хора считат, че имат само един избор за да успеят в живота – да се доближат до властта и да „вземат полагащото“ им се. Ето от къде и илюзията, че ако дойдат добри и честни политици, то те ще оправят положението, всички ще получат полагащото им се и ще настъпи повсеместно щастие. Разбира се благоденствие никога няма да настъпи. Въпреки че повърхностно успешни опити продължават в социалистически държави като Русия, Венецуела и доста арабски държави, то това е временно – докато свършат природните ресурси.

Надявам се вече да разбирате как мислят и действат политиците, и най-важно – защо действат така. Всички виждаме и знаем че политците крадът, малцина обаче разбират че това се извършва с най-добри намерения, и в името на справедливостта и достойнството. Надявам се вече разбирате, че живота не е детска приказка – разделен на добри и лоши герои. В живота всички са добри, вярват че са добри и морални индивиди и действат справедливо. В живота кризите не са породени от лоши и зли хора, а чисто и просто от хора с добри намерения, но с погрешно мислене и схващания за живота. Политците ни не само са напълно нормални и морални хора, изискващи справедливо и достойно заплащане от държавата, но са избрани от хора с подобно мислене. Ето защо няма да има промяна със смяна на партия или политици. Промяна няма да настъпи дори и с най-чисотсърдечният, доброжелателен и образован политик. Промяна може да има единствено със смяна на мисленето.

Надявам се вече да разбирате, че проблемите в Б-я не са политически, а социални!

А каква е алтернативата?