Заглавието е цитат от известният френски либерал Фредерик Бастиа. Ето тук можете да прочете и целият текст на есето му, където описва проблемите на социалистичесак Франция отпреди 2 века. Интересното е че проблемите са абсолютно същите които имаме днес в Б-я, както и проблемите на повечето останали социалистически държави. Заглавието може да бъде прието съвсем буквално - социалистическото общество представлява групи от хора борещи се за привилегии, за сметка на останалите хора. Най-многобройните и организирани естествено печелят. В България тези групи са пенсионерите и етническите малцинства, и ето защо получават такива привилегии. А ролята на останалите хора е единствено да плащат сметките.

Надявам се до сега да съм достатъчно добре обяснил какво представлява социалистическата държава.

А каква е алтернативата?

На другият полюс са хората с либертариански настроения, те очакват... максимална свобода и малко правителство. Свобода никой да не им се меси в работата - особено дъжавата. Свобода да работят, и да разменят плодовете на труда си без външна (или поне минимална) намеса. Щастието и успехът зависи не от държавата или връзките ни – а от това колко образован и най-вече предприемчив е индивидът. И успехът, и провалът са лични постижения, а не външен фактор.

Всъщност либертаринците не знаят какво ще се случи и как ще бъде решен даден проблем, и това е може би една от причината да не е привлекателна идея за масите. В много отношения либертарианците имат смирено отношение към живота – те чисто и просто признават и осъзнават, че икономическите и човешки взаимоотношения са твърде сложни за да бъдат регулирани и управлявани, и ето защо е по-добре да не се опитваме да го правим. Опитът също показва, че регулации с най-добрите намерения завършват неприятно, а нерядко и катастрофално.

Дори световната криза бушуваща от толкова години е отчасти породена от държавна регулация с най-благородни намерения – да се осигурят жилища на крайно бедните и нуждаещи се хора, и да се сбъдне американската мечта за максимален брой от хора. Още по времето на администрацията на Бил Клинтън, банките са притискани и практически задължени да дават ипотеки на бедни и рискови кредитоискатели (Community Reinvestment Act). Имено през 2007г. тези необслужвани ипотеки пукат жилищният балон.

Либертарианството не е политическа система или идеология, и не казва как ще изглежда една държава след няколко години или как ще бъде решен еди кой си проблем. Либертарианството не може нарисува красива идея, която да привлече масите, нито да излъчи силен и харизматичен лидер, който да бъде харесан от масите. Това чисто и просто е срещу либертарианската идея. Това е и първият проблемът на либертарианството – малко или много това е скучна идея. Либертарианците не обещават и не се наемат да решават проблеми, нямат ярки и главозамайващи идеи, а ако ги питате как биха решили някакъв проблем, то те ще ви кажат че или  не знаят, или да си го решават засегнатите от проблема. Либертарианците ще ви повтарят единствено свобода и ненамеса - това е в ярък противовес с красивите и грандиозните социалистически намерения и обещания. Ето защо и толкова много хора се подлъгват към социализма. 

Вторият проблем на либертарианството, е че това не е формула за успех, която да бъде приложена и да даде резултати за няколко години. Либертарианството всъщност е цел на цялата човешка еволюция, и изисква векове. В миналото обществата са били изградени под формата на висока и островърха социална пирамида.

Суверенът, едноличен управник е бил нависоко, и далеч не се е интересувал от потребностите на обикновеният човек. Не само това, но хората са нямали никакви права,  и дори животът им не струвал абсолютно нищо. Екзекуцията на случайни минувачи от властимащите (крале и благородници) е било нещо обичайно в средновековието. В този случай, държавата не се отъждествява с народа, а с властимащите. Тази социална структура естествено е нестабилна, и пирамидата (държавата) лесно може да бъде повалена с лек външен натиск. В последващите няколко века социална еволюция, пирамидата става все по-плоска....

Това се изразява в приближаване на властимащи и хора, както и в премахване на едноличностните управления и еволюцията на обществата и политическите системи във все по-многоличностни управление – честа смяна на крале, а не пожизнено управление. Следва многоличностно управление (олигархия), еднопартийно (авториарно) и впоследствие многопартийно (демократично) управление. Този процес е не само бавен, но може да бъде започнат единствено от долу – от самите хората. Имено това е целта на социалната еволюция – нормалните хора да поемат все повече отговорностти за дейностти които се смята, че могат да се правят единствено от държавата. Това е много по-устойчива социална структура, защото решенията се взимат от долу нагоре, и каквото и да се случи с властимащите –държавата остава стабилна. В този случай, държавата не се отъждествява с властимащите, а с народа.

Хората с либертарианско отношение към живота разчитат на себе си. Тези хора са активни и голяма част от животът им минава в работа, учене и себеосъвършенстване. Най-важното е че тези хора не очакват да бъдат издържани и подпомагане от държаватат или някого друг - те разбират, че няма кой да го направи за тях. Не само това, но считат и за недостойно някой друг да се грижи за тях.

Това са били и българите през 19 век:

“прусаците на Балканите“ или „японците на славянския свят“

Отговорът на всички въпроси които зададох в Част 1 е вече очевиден – Османската власт не е правила нищо освен да си взима данъка, и да не пречи на хората.  Османскат власт едиствено е осигурявала вътрешен ред, правораздаваен и отбрана.

Нека да повторя - вътрешен ред, правораздаване и отбрана! Напомня ли ви за нещо?

Османската власт нито е гарантирала, нито осигурявала стандарт, нито дори помагала. Османската власт чисто и просто не е пречила.

A българите са разчитали единствено на себе си и никого друг!

Разбира се има и външни фактори за този разцвет – британският историк и журналист Миша Глени обобщава този разцвет ето така:

„Селскостопанската продукция отбелязала бум, когато търговският договор, подписан от империята и Англия през 1838 г., сложил край на османския държавен монопол за износа на храни, насърчавайки конкуренцията и развитието на българска земеделска буржоазия. Успехът в селското стопанство довел до бързо развитие на българските градове, занаятите и манифактурата.

   Имало десетки такива центрове, малки по западните стандарти, но в сравнение със Сърбия, която имала само един град – Белград, с население по-голямо от 10 000, тази българска градска мрежа била впечатляваща. Още през 30-те години на ХIХ в. България, която обхващала 1/12 от империята, давала 1/5 от османския износ и този дял се увеличавал стабилно през следващите десетилетия.» (Миша Глени, Балканите)

 Забележете, че е било нужно премахването на монопола за търговия на храни от Османската власт. Имено премахане на османските държавни регулации прави възможен разцветът на българските земи.

Иронията е че по време на османското владичество през XIX в. сме били икономически много по-свободни отколкото сега. Имено по това време сме били либертарианци – поне в икономическо отношение. С малкото икономическа свобода която сме имали, сме създали множество градове, занаятчийсто, манифактура и буржоазия. Извоювали сме си независима Църква, както и установяването на повсеместно килийно образование и културен разцвет. Поставили сме основите на възрожденксият период и възвръщане на българското си самосъзнание. Благодарение на този разцвет, ставаме и най-многолюдният етнос на Балканите.

Обърнете внимание и на фактът, че не е имало държавна (османска) политика по тази линия, нито български реовлюционер който да се бори за

• Разрастване на занаятчийсто, манифактура и буржоазия
• Разрастване на градовете и населението
• Не е имало държавна (османска) политика по образованието и културата
• Не е имало планиране на възрожденските процеси

Всичко това е естествен резултат единствено от икономическата свобода и развитие  които сме имали. Хората са разчитали единствено на себе си, и резултатите са били поразителни. 

И всичко това по времето на така нареченото „робство“!

След като знаем всичко това, то и можем да отговорим на въпроса -
Какво се случва в България, и защо...