Ако не сте прегледали Част I, II и III, можете да го направите тука. 

От парична гледна точка, за да е богата една държава, икономическите страни (потребители, производители и правителство)  трябва да имат лесен дистъп до пари. Ограничаването на парични потоци до който и да е от тях, автоматично води до пресъхване на касите и на останалите , след което и обедняване. Това звучи лесно, но на практика се изисква много време и работа.

1.       Потребителите трябва да имат лесен достъп до трудовият пазар, първо за да имат и постоянни доходи, и  най-вече за да са позитивно настроени за бъдещето и да няма социални сътресения. С други думи, средният гражданин трябва да бъде

-          образован в адекватна обарзовтелна система

-          И да има адекватна специалност, нужна на пазара.

2.       Производители/бизнес/предприемачи трябва да имат съответните условия за да могат да създават и развиват бизнес

-          Бърза и ефективна администрация

-          Малко регулации

-          Бърза, безпристрастна и ефективна съдебна система, за да разрешават каквито и да било спорове.

-          Ясна и предвидима политическа и икономическа среда, и без резки промени в насоката на развитие.

3.       Правителството постоянно трябва да балансира интересите на потребителите и бизнеса. От икономическа гледна точка, правителството заедно с централната банка трябва да изгради законова рамка която да ДЕМОТИВИРА задържането/пестене на пари. Задържането (пестене) на пари е може би най-лошото кото може да се случи на една икономика.

Ако се върнем от примерът от Част I с островната икономика, ако който и да е от островитяните реши да задържи (спести) мидата, то напълно ще прекрати икономическите взаимоотнешения. Тъй като няма друг аналог на парите, то никой от островитяните няма да има мотивация да произвежда, и това буквално би разрушило икономиката. Фермерът не би произвеждал продукти, тъй като няма кой да му плати. Строителят няма да строи, защото няма кой да му плати. Шивачът няма да шие, защото няма кой да му плаит, и т.н.

Колкото и странно да звучи, задържането на пари от която и да е страна води до верижна реакция и загуби за икономиката с пъти по-големи от номинала на задържаната сума. Това не може да се види и осъзнае нито от обикновеният човек, нито от бизнеса – и двете страни оперират на микро ниво и имат една цел - пари. Ето защо, тази роля принадлежи изключително на правителството и нац. банка.

-          Правителството няма навик да задържа пари. Пестенето чисто и просто не се вписва в навиците на политиците.

-          Бизнесът/богатите също не трябва да задържа пари. Цялата печалба трябва да се изразходва за каквото и да било – развойна дейност, дивиденти на акционери, дарения , луксозни стоки, каквито и да е прищявки и .т.н. При неблагоприятни условия обаче, бизнесът може да реши да прекрати инвестиционната си дейност и да изчака по-добри времена. Имено това се случва и в Б-я, и в по-голямата част от света. В момента в Б-я има безпрецедентни спестявания – както на бизнеса, така и на физически лица - http://www.investor.bg/biudjet-i-finansi/333/a/bankite-pari-ima-proekti-niama,136625/

Поради кризата, както и поради много вътрешни фактори, никой няма мотивация да инвестира или просто да хачри. И така стигаме абсурдната ситуация, където сме буквално заринати от пари (включвам и кохензионните фондове и следприсъединителни програмите на ЕС), а в същото време - растяща безработица, бедност и чувство на безизходица.
Проблеми много, за щастие обаче нито един от тях не е свързан с пари!

Възможно е също така, когато богатите хора станат твърде богати, да бъдат ‘изкушени’ от властта, и както някои се изказват – да си напазаруват власт. Тези пориви също трябва да бъдат ‘охлаждани’ от държавата.

-          Колкото и абсурдно да звучи, пестенето дори от страна на потребителите, е също толкова вредно за икономиката. Какво ще стане ако всички хора в Б-я решaт да  пестят? Дори в идеални условия, всички ще могат да спестят не повече от 1132 лв, просто защото няма повече пари. Това естествено би разрушило икономиката.

Забележете, че не отричам пестенето като концепция. На индивидуално ниво, в известна степен пестенето е добро – дали да пестим за вноска за кола, апртамент или чисто и просто да имаме малко пари за черни дни, всичко това е въпрос на разумна индивидуална финансова култура. На макро ниво обаче, държавата трябва да работи и подсигури, че това няма да прерастне в масова и постоянна спестовна култура.

Икономическата обосновка на това е елементарна. Долната формула изразява номиналният БВП, изразен чрез скорста на обръщение на парите.

nQ= V.M

nQ - номинален БВП

V – скорост на обръщение на парите

М – пари в обръщение (широки пари)

При финансова криза (като тази в която сме в момента), поради една или друга причина парите в обръщение(М) започват да намаляват. Това се случва когато парите се концентрират и се задържат в малко ръце, и/или когато хората започнат да ограничават покупките си поради влошаващата се обстановка, или както се слува в момента – поради индивидуални/корпоративни/държавни фалити. При всички тези случай, парите на пазара намаляват.

По логиката на горната формула, имаме два изхода

-          Увеличаване на скоростта на обръщение (V). Това става чрез стимулиране на държавно/корпоративно/индивидуално харчене (Кейнсианство). За съжаление, това не може да се случи на държавно и индивидуално ниво, просто защото и двата агента са свръх задлъжнели. Това неименуемо ще доведе и корпорациите до същото положение. Ето защо, единственото спасение е

-          Увеличаване на парите (М) , или печатане.

Ето защо, колкото и странно да звучи, Федералния резерв прави точно каквото трябва – печата пари. С това ФЕД предотвратява сценарият на Голямата депресия.

От десетиялтия е осъзнато, че пестенето както и други подобни пасивни нагласи имат отрицателен ефект върху икономиката. Мястото на парите е на пазара - само на пазара парите има свойството да създават богатство. Това е осъзнато от западните държави и най-вече САЩ, и ето защо те постоянно се опитват да балансират разпределението на богатството в държавите им. Колко са успешни обаче, е друг въпрос. Мерките с които едно правителство може да влия на икономиката са законодателни, и най-вече .... ДАНЪЦИ !